Първата училищна екскурзия – о, блажен един час повече сън!

Изминаха 6 седмици и успешно заменихме първоначалното водене до врата и предаване на учителката към режим drop off на училищната алея с аварийни, колкото да слязат две деца и две раници от автомобила. Колкото и първоначално да ми се струваше „нехуманно“ това предложение на мъжа ми, сега когато не е нужно да ги придружавам сутрин – къде с пончо метнато върху пижамата и артистичен кок от стърчащата ми във всички посоки коса, имам още една причина да го обичам този човек!!! Все пак не ги кара да слизат в движение, така че…

Спомням си, че ме предупреждаваха как децата ще се измарят много – без следобедния сън и със свръх-натоварване за крехките им плещи (буквално) и детски главици. Даже имам приятелки, чиито деца заспивали едва ли не по светло. Е, и при мен така. Също буквално. Около 18ч започва да ми се спи на дзвер! Подпряла съм се на пуфа в детската стая и дъщеря ми изнася представление с фокуси, песни и почерпка…по едно време чувам ласкаво „мамо, ти нали не спиш?“ Или пък синът ми се задава с игра дама под мишница, а аз го придумвам да я играем легнали на спалнята. Супер! Щото мама по принцип до преди малко за 1083 път е обяснявала с пяна на устата как спалнята не е стая за игра…

Та, в този ред на мисли, какво са едни 2 x 28лв за екскурзия срещу 1 час повече сън сутринта??  Щеше да е идеално, ако си бяхме актуализирали алармите с мъжа ми, но следващият път ще го отиграем по-добре.

Екскурзията мина и замина. Последвана от първия детски рожден ден, на който е поканен целия клас. Аз понеже съм велик комбинатор, бях подредила среща, обяд, купуване на подарък, посрещане на децата от екскурзията и прижвижване към мястото на рождения ден с някаква неприсъща за мен точност. От ранното ставане ще да ми е този бъг. Мина ми през ума да оставя децата (едното поканено, а другото добавено, щото тежко приема да не е поканена някъде) и да се върна след 3 часа да си ги прибера. Идеално! Обаче. Обаче навън е 3 градуса, аз съм на собствен ход, а и перспективата да причиня такова нещо на милите родители на рожденничката не ми се стори добър ход за установяване на топли отношения в класа. Децата са си деца – все още малко плахи и непознати един за друг, но пък бързо вкарващи в действие целия си арсенал номера. „Жаден съм, искам от вашата храна, той ме напръска, тя ме замери с топка от басейна, той ме издърпа за блузата, тя ми каза зараза, той ми спука балона, тя ми изпи сока…има случаи, когато 1 час тече мноого бавно.  Два часа са бойно кръщение, а три часа или повече се равняват на кастинг за Сървайвър, като минимум!

Момчетата с „база“ в тоалетната, изгребали топките от детския басейн, дебнат и нападат! Всички са мокри, боси, тук-таме ревящи и като цяло супер доволни! Вече не се знае кой какво е направил, но пък коя майка на кого е се знае отлично 😉 Момичетата гледат „Тролчетата“ на кино, момчетата ги причакват и бомбардират като излязят до тоалетна…май нещата не се променят кой знае колко J

Милите родители на рожденичката. Оцеляха някак, те си знаят. А всъщност  съм им много благодарна за събирането. Защото се получи да се опознаем малко по-добре с всички и много по-добре с някои родители. Когато сме покрай децата си и ние прихващаме от тях и скъсяваме дистанцията много по-бързо. „Аз пък те мислех за пуйка“ е едно от най-автентичните признания, които съм чувала за себе си J Със сигурност няма да станем приятели с всички…или пък ще станем, точно както едно време в първи клас (Кирил Станковски, ако четеш това…просто си замълчи, приятелю 😉 )